Изпитани рецепти за подобряване на любовните отношения

В наши дни е много трудно да се създаде сериозна и дълготрайна връзка, а още по-трудно – да се запази. Така мислят повечето хора и въпреки семейните терапии, множеството книги за самопомощ и съветите на експертите, броят на разводите и самотните хора расте.

Но в книгата от серията "Психология за всеки ден" - „Правилата на брака“ уважаваният психотерапевт и семеен консултант Хариет Лърнър, предлага разумни и приложими съвети за възвръщане на хармонията между партньорите.

Макар митът за идеалната връзка да е рухнал отдавна, авторката дава надежда с изпитани рецепти - въпреки хроничния стрес заради многото отговорности, според нея е възможно да запазим отношенията си с обичания човек.

Живото общуване е възможно да бъде приятно въпреки факта, че неусетно ставаме пленници на виртуалната реалност. Да, наистина дори перспективни връзки се разпадат все по-лесно с мисълта, че някой по-добър чака зад ъгъла, но проблемът е, че при всеки следващ партньор нерешените междуличностни проблеми изникват отново. Така неуспешният модел се преповтаря.

Няма перфектни партньори, но и няма човек, който не желае връзката му да проработи. За това обаче е нужна всеотдайност, решимост и известна доза здрав разум. Хората много често разрушават брака си, защото се чувстват безсилни да променят статуквото.

Според авторката на този наръчник успешните взаимоотношения могат да се сведат до стотина прости правила. В книгата се засягат не само вечните проблеми като „Той не споделя с мен“ и „Не мога да разбера какво иска тя“, но и нови предизвикателства, като изневерите във виртуалното пространство.

Мотивирани ли сте за по-добър брак?

Правилата, които следват, изглеждат прости, но извършването на самата промяна е трудно, а още по-голямо предизвикателство е да я запазите. Също като при ученето на език или привикването към тренировъчен режим, в брака няма нищо по-важно от мотивацията.

За да приложите на практика тези правила, ще имате нужда от:

1. Добра воля и искрено желание да подобрите брачните си отношения.

2. Готовност да се самонаблюдавате (не като се обвинявате, а чрез способността да наблюдавате модела, който ви носи болка, и да промените ролята си в него).

3. Готовност да предприемете дръзки действия към промяна.

4. Желание да се упражнявате, упражнявате, упражнявате.

Всяко нещо, което си заслужава, изисква практика и това важи и за добрия брак. Например може да се упражняваме да избираме щастието пред нуждата да сме прави и винаги да печелим спора; или пък във ведрост, щедрост и откритост; или в това едновременно да говорим убедително и да докосваме другия леко; да успокояваме другия и да затопляме атмосферата дори когато той се държи лошо; да заемаме твърда позиция по важни въпроси, която не подлежи на преговори.

Полезно е да се познават правилата (може би ще предпочетете да ги възприемете като добри идеи, върху които да поразмишлявате). Понякога просто имаме нужда да ни се припомни здравият разум, а друг път се искат въображение и нездрав разум, за да видим стар проблем от нов ъгъл. Нормално е да започнете с нещо малко. Малките положителни промени често прерастват в нещо по-благодатно и всеобхватно. Вашата връзка ви благодари предварително.

Стоплете атмосферата

Да стоплим атмосферата ли? Не всеки ще откликне положително на тази идея. Както се изрази един клиент по време на терапия: „От мен се очаква да ѝ стопля сърцето и да правя дребни неща, за да я накарам да се почувства специална? Я ме оставете на мира! Откакто се помня, се държа мило и повече няма да повторя тази грешка.“

Той вярваше, че трябва да постъпи, „както му идва отвътре“, което всъщност означава да направи онова, което му е познато – да живее на автопилот в един обречен на провал брак.

Понякога се налага съзнателно да се въздържим от критичното и негативно отношение и да експериментираме, замествайки го с добродетели като вежливост и великодушие. Това може да ви се стори невъзможно, когато вие сте онеправданият и разполагате с дълъг списък от основателни оплаквания. Всъщност е възможно, но просто е изключително трудно.

Защо да проявявате мило отношение, когато партньорът ви се държи лошо? Целта не е да скриете реалните проблеми под фалшив блясък. Истината е, че добротата, уважението и великодушието проправят път за искреността и продуктивното разрешаване на проблемите. Както казва моята приятелка и колежка Мариан Рише: „Точно когато партньорът ви постъпва като пълен скапаняк, от вас се иска да дадете най-доброто от себе си“.

Правило 1. Уважавайте различията си!

На една от любимите ми карикатури с автор моята приятелка Дженифър Бърман куче и котка лежат в едно легло. Кучето намръщено чете книга със заглавие „Кучетата, които обичат прекалено много“. А котката казва: „Но аз не съм дистанцирана! Аз съм котка, по дяволите!“.

Много ми харесва тази карикатура, защото в брака нещата вървят най-добре, когато поне единият не приема на сериозно различията. Разбира се, ние всички тайно сме убедени, че знаем истината за Вселената и че животът би бил по-добър, ако другите приличаха на нас – самата аз имам този проблем. Нужна е зрялост, за да признаем, че различията не означават, че единият е прав, а другият греши.

Всички ние възприемаме реалността през различни филтри в зависимост от нашата култура, пол, кое поред дете сме в семейството, генетична предопределеност и отношенията в родното ни семейство. Има толкова виждания за „истината“, колкото са и хората по земята. Различни са и обичайните начини, по които всеки от нас се справя с тревожните чувства (подложена на стрес, тя търси близостта, докато той предпочита дистанцията).

За да има интимност, от нас се иска да избягваме следните неща:

– да се изнервяме прекалено много от различията;

– да се държим, сякаш знаем абсолютната истина;

– да смятаме, че близост означава еднаквост.

„Да уважаваме различията“ не означава да търпим унижаващо или несправедливо отношение. Това, че не възприемаме нещата по един и същи начин, не означава, че единият е прав, а другият – не. Старайте се да запазите емоционалната връзка с човека до себе си, който мисли и чувства различно от вас, без да го убеждавате или по някакъв начин да се опитвате да го коригирате.

Правило 2. Когато сте под напрежение, не притискайте

Ако сте от бъбривите, сигурно ще ви е трудно да съжителствате с човек, който обича уединението. Това безспорно е съществено различие. Може би, когато сте се запознали, той е предизвикал у вас възхищение със своята сдържаност и самоувереност, но често пъти именно онова, което първоначално ни привлича, след време се превръща в „основния проблем“.

Да разкрием себе си пред другия, е начин да постигнем близост, но не и единственият начин. Социалният психолог Каръл Таврис си спомня:

Преди години се наложи съпругът ми да си направи някои сериозни медицински изследвания. Преди да отиде в болницата, излязохме на вечеря с един от най-добрите му приятели, който беше пристигнал от Англия. Останах изумена как благодарение на мъжкия стоицизъм в съчетание с британската резервираност срещата протече коренно различно от женските представи за такава. Двамата се смееха, разказваха си истории, спореха за филми, отдаваха се на спомени. Нито дума за болницата, за нещата, които ги тревожеха, или за чувствата им. Не изпитваха такава потребност.

Опитайте се да проумеете, че с партньора ви сте напълно различни в начина, по който се справяте със силните емоции и постигането на комфорт. Ще общувате по-добре, ако не забравяте, че брачната обвързаност приема много форми и любовта може да се предаде по различни начини. Това, че човекът до вас търси уединение, може би не означава, че се крие, а просто му харесва да живее по този начин. Опитайте да приветствате неговия начин, вместо да се мъчите да го промените.