Никак не мога да осмисля
изнасилванията и смъртта,
които конкретни мъже
оставят след себе си
не толкова далеч от покрива,
под който спя и чакам теб.
Опитвам се.
Не мога.
Опитвам се да не мълча.
Не мога.
Опитвам се да пиша.
Не мога.
Опитвам се да бъда.
Не мога.
Опитвам се да ме няма.
И само дишането остава като мост
между "не мога" и "живея".