June 9, 2020

Археология в България

Когато става дума за археологически дестинации по света, вероятно е безопасно да се обзаложим, че България няма да се замисли за твърде много хора. И все пак това е по-скоро отражение на последните исторически събития в югоизточните Балкани, отколкото на количеството и разнообразието на археологията, предлагана за туристите в този регион. За повече инфомрация за онлайн букмейкъри, посетете bukmeikari.net. Археолозите там твърдят, че златните артефакти от халколитно гробище на изток са сред най-старите златни артефакти в света. Някои от големите градове на страната имат недвусмислени археологически останки от неолита - което прави тези едни от най-старите градове в Европа. Още повече тези неолитни сайтове са достъпни за обществеността.

Освен археологията от обичайния обхват на праисторическите периоди, археологията в България включва тракийска, гръцка, римска, византийска, българска и османска. По-долу е представен преглед на археологията и историята на България, като се прави конкретна справка (с удебелен шрифт) на обекти, които са отворени за обществеността и музейни колекции.

Червено - праистория & тракийско; Зелено - римско; Лилав - средновековен; Жълто - исторически; Синьо - музеи и тематични паркове

ПРЕДИСТОРИЯ
В югоизточния ъгъл на Европа България гледа към Мала Азия. Тук се откриват едни от най-ранните европейски доказателства за земеделие, тъй като новите култури и домашни животни се разпространяват от Близкия Изток през съвременна Турция. Българският неолит започва около 6000 г. пр. Н. Е., Със сигурност в южната част на страната, има и някои световно известни неолитни останки.

Реконструирана неолитна къща в античното село край Варна.
Реконструирана неолитна къща в комплекс „Антично село“ в Неофит Рилски, Варна в североизточна България. © Съкровище

В Стара Загора има две непокътнати неолитни къщи, които са запазени, тъй като са били изгорени известно време през шестото хилядолетие пр.н.е. Можете да видите разположението на сградите с непокътната кухня, камина, керамични съдове и камъни от къна за смилане на зърно. Къщите са най-добре запазените неолитни жилища в Европа и са изложени на точно същото място, както са открити, в собствен музей.

Около 5000 г. пр. Н. Е. Хората, живеещи в съвременна България, започват да експериментират с металообработването, по-специално с обработката на мед и злато. Фините медни предмети и съдове бяха изнесени на териториите на север около брега на Черно море. Това вероятно е довело до различия във властта и престижа в обществото. Световно известното гробище от Варна на Черно море е един такъв пример. През 1972 г. са открити 280 гроба, показващи погребението на цяла общност. Някои гробове са имали много малко, ако има гробови стоки, докато други са имали много богати предмети. Това вероятно отразява различното социално положение и власт между отделните хора.

Най-богатият от гробовете е бил мъж на възраст от 40 до 50 години и е имал над 1000 предмета, 980 от които са златни, включително мъниста, пръстени, гривни и дори пенисната обвивка. Гробището датира от около 4500 г. пр. Н. Е. И е един от най-ранните знаци в Европа за големите прояви на богатство и власт, използващи метални изделия при погребения, които се разпространяват в останалата част на Европа през следващите векове. Находките от това гробище са поставени на показ в Археологическия музей във Варна, който включва много реконструкции на някои от най-богатите гробове, показващи оформлението на находките около скелетите.

ГЪРЦИ И ТРАКИНИ
Траките попълват учебниците по история на този район през първото хилядолетие пр.н.е. Те се споменават за първи път в Илиада на Омир като съюзници на троянците по време на Троянската война. В тракийските земи са изложени много древногръцки митове като подвизите на Язон и аргонавтите и историята за Орфей в Подземния свят. Връзката между тези хора и гърците дойде чрез гръцките търговски колонии около брега на Черно море от седми век преди Христа. Съвременните градове като Варна и Бургас започват живот като търговски колонии, чрез които голяма част от влиянието на гръцката култура преминава към тракийските елити. Именно тракийските племена предоставили суровините като зърно и роби, които гърците търсели. За гърците траките са били велики воини, умели да се бият на кон и наистина някои тракийски конни отряди се сражават заедно с Александър Велики.

Археологията на траките се занимаваше изцяло с уменията им като металорежисьори и ако отидете в някой български музей, ще можете да видите това сами. Най-впечатляващите примери могат да се видят в Националния исторически музей в София, където са показани съкровищата от Панагюрище и Летница. Други регионални музеи със значителни примери са във Враца и Русе. В Русе можете да видите Борово съкровище, което представлява група от церемониални съдове, вероятно използвани при пищна сватбена церемония. Трите сребърни рита имат основи, изобразяващи съответно сфинкс, кон и бик.