Работете по-интелигентно, а не по-труднo
Защо работата по-интелигентна, а не по-усилен е пътят към истинския успех
Всеки път, когато говоря с приятелите си, които работят за прехраната си — както при работа за други компании, а не за тях самите — чувам едно и също.
„Много съм зает“, отговарят те. "Влагах много часове на работа."
Особено в Америка е знак за чест да работиш много часове и повечето хора работят много. В крайна сметка всеки получава трофей.
Безброй проучвания показват, че това просто не е вярно. Производителността намалява драстично с по-дълго работно време и напълно намалява, след като хората достигнат 55 часа работа седмично, до степен, че средно някой, който работи 70 часа на седмица, постига не повече от колега, който работи с 15 часа по-малко.
Повечето хора обаче не са получили бележката си. Помислете за тези факти от моята статия:
- Средният работник в САЩ работи около 1804 часа годишно - най-високата производителност в света
- 56% от американците съобщават, че работят от вкъщи
- 20% съобщават, че го правят всеки ден от седмицата
- 25% не са си взели отпуск миналата година
- 43% са взели по-малко от седмица почивка
Тези цифри представляват 400% увеличение на производителността от 1960 г. насам – и много уморени, ограничени във времето американци, управляващи надбягването с плъхове.
Въпреки това, коригираният с инфлацията ръст на заплатите за средната класа остава в стагнация или намалява. Както съобщава Институтът за икономическа политика , „От 1973 до 2013 г. почасовата компенсация на типичен (производствен/ненадзорен) работник се е увеличила само с 9 процента, докато производителността се е увеличила със 74 процента.
Ясно е, че да работиш повече не означава да правиш повече.
Защо да се работи по-усилено е лошо мислене
Една от причините за това може да е, че много от хората, които нашата култура възприема като „успешни“, проповядват евангелието на дългите работни часове.
Както пише Кварц, покровителят на труда може да се похвали, главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, заяви, че „никой никога не е променял света по 40 часа седмично“. Мъск каза през ноември, че работи по 120 часа в седмицата, а в Twitter заяви, че 80 до 100 часа на седмица са необходими, за да промените света.
А в статия за „Предприемач“ Раджив Талреджа пише : „Ако целта ви в живота е да отпиете хубав коктейл, докато седите на плажен шезлонг, слушайки шума на вълните, удрящи се в брега — тогава предприемачеството не е вашата игра. Ако искате да изградите бизнес, бъдете готови да работите по-дълго и по-усилено от всеки друг около вас. Предприемачеството е физически, емоционално и психически изтощаващ процес. Ако искате свободно време, вземете си почивка. Изградете бизнес само ако сте готови да се потопите във вашата компания и сте готови да работите 80 часа седмично.”
Ако потърсите точно сега, бихте могли да намерите хиляди и хиляди статии, които говорят за това колко дълго време е необходимо, за да станете голям. С подобни модели за подражание пред нас като култура, не е чудно, че ценим дългите часове и късните нощи като белег за възприеман успех.
Но реалността е, че колкото и успешни да са или биха могли да бъдат тези модели за подражание, те все още имат лошо мислене. Защо казвам това? Тъй като те все още приравняват успеха към отработените часове, а не към количеството работа, което можете да изстискате от часовете си.
Увеличаването на вашите часове работи по-интелигентно, а не по-трудно
Преди известно време интервюирах предприемач, инвеститор и автор Тим Ферис в радиошоуто „Богат татко“ . Тим е автор на най-продаваните книги „4-часовата работна седмица“, „4-часовото тяло“ и „4-часовият готвач“. Едно от нещата, които обичам най-много в Тим, е, че той стана много богат и известен човек с точно противоположното мислене от много от така наречените модели за подражание там във веригата на предприемачеството „работи до смъртта си“. Всъщност книгите му са за това да направим повече за по-малко време.
Тим задава простия въпрос: „Как 10 пъти да увеличавате почасовата си продукция? Това е въпросът, на който се опитвам да отговоря в [„4-часовата работна седмица“]. Не е нужно да работите четири часа седмично, но това е закачливо заглавие, което отразява тази цел.”
Това е мисленето на богат човек. Не колко часа на седмица ми трябва да работя, за да бъда богат, а вместо това колко мога да изкарам от часовете си, за да мога да правя повече с по-малко време, за да бъда богат.
12-годишното дете е по-умно от повечето успешни хора
За да промените живота си, трябва да промените начина си на мислене. И за да промените начина си на мислене, често трябва да намерите нови модели за подражание. Ако се окажете, че работите твърде много в надбягването с плъхове, помислете за историята на 12-годишната Габриел Гудуин, изобретателката на GaBBY Bows , компания за продукти, която продава в 50 щата и 10 държави – включително скорошна неочаквана печалба на дребно с Target , където тя продава продукта си на рафтовете на 74 магазина.
Статия в „ Черно предприятие “ описва как Габи, с помощта на майка си, дава микрофранчайз на бизнеса си. Това означава, че други деца и семейства могат да продават нейните продукти, да правят пари и в процеса да правят пари на Габи. Като 12-годишно дете в училище, мога да ви гарантирам, че тя не работи 80 часа седмично, но все пак изгражда успешен бизнес – по правилния начин. Тя открива начини да накара бизнеса си да работи за нея, а не обратното.
Габи прилага на практика това, което сме проповядвали от години като част от BI триъгълника: да инвестираме в изграждането на системи и да аутсорсваме колкото е възможно повече. Дори с продукт, който не е най-добрият на пазара, можете да спечелите на пазара, като имате най-добрите, най-ефективни системи и аутсорсинг за повече време и по-малко разходи. Точно така е построен McDonald's. Вероятно можете да приготвите по-добър хамбургер от McDonald's, но не можете да победите техните системи и тяхната франчайз мрежа.
Почти всички от най-успешните хора, които познавам, активно намират начини да работят по-малко и да работят по-умно, а не да работят повече и да работят по-усърдно. Ако правите последното, всъщност не сте свободни. Вие сте роб на вашата компания и това не е различно от това да сте високоплатен служител. Всъщност според моя опит тези, които се чувстват принудени да работят 80 часа седмично или повече, всъщност са предприемачи, които са поели твърде много рисков капитал и инвестиции. Часовникът тиктака и те всъщност не притежават компанията си, а техните инвестиционни партньори. И те са взискателна група.
Как да намерите истинската си стойност
В духа на преследването на вашето мислене има различен начин да откриете стойността си от това колко упорито работите и броя часове, които отделяте всяка седмица. Най-успешните хора, които познавам и под успешни имам предвид финансово, физически и духовно, са тези, които намират стойността си в това колко активи могат да произведат или да инвестират, за да освободят времето си.
Помислете за това по този начин, ако го правите правилно, не трябва ли вашият бизнес или вашите инвестиции да осигуряват парите ви всеки месец, дори ако не работите? Ако трябва да работите толкова или повече от един служител, за да поддържате парите си, каква всъщност е разликата? Вие не притежавате бизнес, той притежава вас. Или твоето его го прави. Някои хора смятат, че те са единствената причина техният бизнес да е успешен. И ако вашият бизнес се нуждае от вас, за да успее, значи не сте изградили добри системи на първо място. И най-често егото се движи от страх...страх, че ако не контролираш по всяко време, всичко ще се провали.
Това не означава, че не е нужно да работите усилено, особено в началото и често в ключови моменти на растеж, но крайната цел трябва да бъде изграждането на екипи, процеси и системи, които да ви изведат от това възможно най-бързо и възможно най-ефективно.
Вашата истинска стойност идва от това да можете да инвестирате времето си в тези, които обичате, и страстите, за които държите. Не можете да направите това, когато работите 80 часа седмично. Вашата истинска стойност идва от това да работите по-малко – това е знак за интелигентен собственик на бизнес и инвеститор.
Така че отделете малко от времето си, за да помислите как намирате стойността си. От прекалено много работа ли е? Или е от намирането на начини да накарате активите си да работят за вас? Надявам се да е последното. Ако не, може би страхът ви задържа.
Опитайте това упражнение от Тим Ферис: Настройване на страх. За което той говори в интервюто ми с него в радиошоуто Rich Dad:
Това, което насърчавам хората да направят, е за каквото и решение да обмисляте, да започнете бизнес, да напуснете работата си, да прекратите връзката си, каквото и да е, или да започнете връзка, е просто да вземете лист хартия, да го разделите на три колони. Първата колона е всичко, което може да се обърка. Всичките си страхове, запишете ги, станете конкретни. Втората колона са нещата, които бихте могли да направите, за да сведете до минимум вероятността всяко от тях да се случи. И в третата колона е как бихте могли да се върнете там, където сте сега, ако тези неща се случат. И когато хората преминават през това упражнение, обикновено осъзнават, че страховете им са или напълно илюзия, или наистина не са толкова лоши и вероятно са преходни или обратими.
Като се изправите пред страховете си за това колко много смятате, че имате нужда от работа, какво означава тя за вас и мотивацията зад това, можете да изградите основата, за да работите по-интелигентно, а не по-трудно.